Публикации

Една добра жена

Виж оригиналната публикация

Две в Едно – няколко добри комбинации. Пациент и психолог. Гинка Петкова и фондация „Утре за Всеки”.  Тя е жена, която се сблъсква с диагнозата „ рак на гърдата” на възраст под 40, всъщност няма подходяща възраст за това.., но има навременна намеса, а това ти гарантира още едно „утре”. Тя планува своята професионална реализация на психолог, но се превръща в пациент. Сега болестта е зад гърба й и от пациент тя се превръща в психолог, тя не е спирала да бъде, но сега ще практикува във фондация – Утре за Всеки. Защото Тя – Гинка Петкова спечели битката с рака и вече не планува, а живее всеки миг, от всяко свое утре. Срещам се със спокоен, приятен и усмихнат човек, който е част от кампанията на фондацията „Утре за Всеки” като пациент и като психолог.

Коя е Гинка Петкова?

На първо място - Аз съм Гинка Петкова, след това идва семейството – много приятно се живее в него – с прекрасни съпруг и 15-годишна дъщеря, с която много се гордея. Тя ме радва със своите постижения и успехи, дори често и казвам, че е републикански отличник. В професионален план, миналата година се дипломирах като магистър по клинична и консултативна психология.  Бях решила да започна работа след една планувана почивка на море, но се оказа, че трябва да обърна внимание на себе си. Сега вече работя върху себе си и ще се посветя на работата си като психолог на фондацията -  ще разговарям с всички пациенти, защото аз вече съм минала техния път и ще се постарая да получат отговорите на безбройните въпроси, които съпътстват болестта

Как открихте болестта? Има ли наследствен характер при Вас?

Не, няма наследствен характер. Смея да твърдя, че преди това не съм боледувала, абсолютно здрав организъм – аз не пуша, храня се здравословно, смея да твърдя, че здравната ми култура също е на ниво, но болестта беше факт.

В психичен план, бях в завършващ  етап в живота си, а чисто физиологично – открих възпален лимфен възел, който след няколко дни спря да ме боли и изчезна, но за мен това беше индикация да реагирам. Аз винаги съм била много отговорна към себе си и съм ходила на профилактични прегледи. Потърсих първо мнение, след това второ компетентно мнение и третият лекар, който посетих, реално ме оперира. Всичко това се случи за около десет дни. Впоследствие разбрах, че в моя случай времето е било от жизнено значение.

Кой беше най-трудния етап на болестта?

За мен най-трудният момент беше поставянето на диагнозата, защото аз по принцип винаги се боря до край, стига да имам яснота какво се случва, след това знам какво да направя. А болестта ми помогна да разбера за себе си, че съм имала повече сили, отколкото съм допускала. След като вече разбрах какво ми има и намерих най-добрия специалист, аз се мобилизирах и бях готова за всичко, което предстоеше. След това идват многото въпроси, на които започваш да търсиш отговори. Сблъскваш се с много негативизъм по форумите в интернет, сблъскваш се с нагласата на хората, че след като си болен от рак, ти задължително си обречен, а това не е така. Аз и много други сме доказателството за това. Единствената положителна статистика, свързана с рака на гърдата е 70% успеваемост на лечението.

Фондацията „ Утре за Всеки”....

Аз веднага след като ме оперираха, още на следващия ден  започнах да се раздвижвам и гледах хората, които постъпваха в болницата. А, това е един поток от хора, всеки ден се приемаха по пет, шест нови жени, които стояха пред приемния кабинет. Аз само преди два дни бях на тяхно място и знаех много добре как се чувстват -  ти не знаеш какво те очаква, няма кой да ти каже какво следва, какви възможности имаш пред теб. Просто нищо. Тогава, чувствайки се по-добре,  реших това да го правя аз – да им обяснявам какво им предстои. Така и аз се чувствах по-добре, по-удовлетворена и  престоя ми в болницата беше по-лек. По-късно във времето, чрез познати се запознах с Нина Хаджийска и сега планувам да помагам с каквото мога на фондацията и на всички пациенти.

Какво би казала на всички жени?

Да ходят на профилактични прегледи, задължително. Помагайки на себе си, помагат на всички, които обичат. Ако имат съмнения да потърсят поне още едно мнение и да действат незабавно, защото времето е много важен фактор. Това е във физиологичен план, казам го като човек, а като психолог ще кажа това, което направих аз лично – аз продължих нещата както преди. Не позволих на болестта да промени моя начин на живот, доколкото е възможно. А за всички, които вече са чули тежката диагноза ги каня да се включат в програмата на фондацията. Няма друга такава програма, която има за цел ресоциализация, което е един много труден етап от болестта. Програмата предлага – йога, лимфодренажен масаж, аква-аеробика, теренотерапия, медитация, психотерапия и др. На последната програма в Луковит, аз бях като психолог и като пациент.