Публикации

Продавач на надежда

Виж оригиналната публикация

Днес ще Ви разкажа отново за надеждата, но надежда не пожелана, а подарена. Надежда за отново пълноценен живот и за едно по-добро утре. Ще Ви разкажа за една истинска джентълменска постъпка към дамите с диагноза „рак на гърдата”. Отново няма да скрия възхищението си към всички жени, които са успели да се преборят с тежката диагноза, но този път ще изразя и възхищението си към Джентълмена в моя разказ – Егмонт Якимов. Строителен инженер, семеен с две деца.Съдружник и собственик в строителна компания. Смята се за човек, който е постигнал доста, но смята, че има още доста какво да постигне. Зад гърба му са много построени сгради, дори квартал - „Бокар”. Поводът за срещата ми с него е една от сградите, която неговата фирма  строи – Дневния център за рехабилитация на жени с рак на гърдата. Егмонт Якимов за фондацията „Утре за Всеки”, за кризата и вярата в живота....

Как се включихте в  кампанията на фондация „Утре За Всеки”?

E.Я: Срещата ми с фондацията „Утре за Всеки” е по силата на личен контакт. При мен дойдоха две усмихнати прекрасни жени, които обясниха по много убедителен начин, каква кауза защитават. Това са г-жа Нина Хаджийска и нейна приятелка – Маги Колева. Успяха да ме спечелят веднага. Аз поех ангажимента,че нашата фирма ще построи Центъра. Конкретно, Ние им помагаме в построяването на Дневен център. Строителството е доста сложен процес, който преминава през различни етапи – от намирането на терена, обезпечаването, прокарване на ток, вода. Реално ние се включихме в етапа след намиране на терена.

Каква беше следващата ви стъпка в подкрепа на фондацията?

Е.Я: Г-жа Нина Хаджийска вече беше намерила терена, на който имаше построена една ужасна сграда, толкова  зле беше, че не позволяваше реконструиране, както беше първоначалния проект. След консултации с проектанти и конструктори, заедно решихме, че не може да направим нещо толкова благородно върху стара несигурна сграда, която се оказа дори ,че няма основи. Така се взе и генералното решение да се конструира съвсем нова сграда. С днешна дата можем да кажем, че сме на т.нар етап от строителството –груб строеж. За съжаление не мога да дам конкретен срок за завършване на проекта, защото вече казах, че строителството е много сложен процес, а когато се финансира и по-толкова сложен начин, нещата стават по-трудно. Има много хора, които искат да дарят, но понякога това са материали, които не пасват или не трябват в момента. Трудно е да се съчетават времето, пространството и всичко допълнителни фактори, които забавят процеса на пълно изграждане. Но, като цяло много хора се появиха, които застанаха зад благородната кауза и то в момент на криза, което приятно ме изненадва и радва. Това ме обнадеждава да вярвам, че скоро жените в България, оперирани от рак на гърдата ще получат своя Дневен център, който има за цел да ги върне към пълноценния начин на живот.

Заставате зад кампания, в която са засегнати само жените, т.е. Вие не сте пряко засегнат от тежката диагноза, това съзнателен избор ли е или стечение на обстоятелствата?

Е.Я: Мъжете и жените сме едно. Няма как жена ти да е болна и ти да се чувстваш добре или сестра ти, майка ти...Аз нямам конкретен повод, т.е човек не трябва да има болен човек до себе си, за да сети да прави благотворителност. Въпреки, че много често отлагаме този акт във времето и наистина се сещаме, когато ни застигне подобна участ. Аз определено искам а изпреваря обстоятелствата и съвсем съзнателно заставам зад каузата за борба с рака на гърдата, въпреки че не съм пряко засегнат. Смятам, че моралния смисъл на една благотворителност е, когато нямаш нужда да го правиш, за да очакваш да получиш насреща помощ. Когато ти самия нямаш усещането, че правиш добро, няма как да правиш. Не съм се замислял защо точно го правя, дали за себе си или заради някой друг. Знам само, че това, т.е този център трябва да се направи, за мен това е достатъчно.

В какво вярвате, като човек?

Е.Я: Моето верую...Вярвам във великия архитект на Вселената, все пак аз съм строител. Вярвам в прагматичен план, че живота отива към по-добре, вярвам, че аз помагам за това. Вярвам, че децата ми ще са по-щастливи и ще живеят по-нормален живот и пак аз помагам за това, а това ме мотивира още повече да работя. Вярвам в моите приятели и колеги, че са лоялни и, че и занапред ще работим заедно, а ние сме заедно вече от 17 години. Вярвам, че не всичко свършва с края на твоя живот, независимо дали се прераждаш или ти живееш във всичко, което си създал и остава след теб.

Какво ще пожелаете на Жените?

Е.Я: Пожелавам им да имат култура, която да ги кара да се подлагат на профилактика. Запознат съм със статистиката. На мъжете до тях пожелавам да обичат жените, за да не се стига до там те да се разболяват. Аз вярвам, че има някаква връзка между нещата в живота. Ако попаднат все пак в такава неприятна ситуация, да вярват, че надежда има, защото има хора, които вече са се справили, да вярват в своите сили и възможности.