Публикации

По-добро утре с музика и в рими...

Виж оригиналната публикация

Съчетание от музика и рими, всеки има своята песен на живота. Не всеки е имал, в своята песен – „тежка диагноза”, но всеки има надеждата за едно по-добро утре. За песента на живота, за „втория шанс” с музика и с рими Grazia Ви среща с Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса и неговата съпруга – Мариела Нейкова – PR и поетеса, която наскоро издаде своята първа книга, озаглавена – „Ангелизация”. Те са направили своя съзнателен избор – да застанат зад кампанията на фондацията „Утре за Всеки” като посланици на добра воля. Срещата ни е навън, говорим за кампанията, за книгата на Мариела, за проектите на Цветелин, за социалните проблеми, а времето - слънце, дъжд и отново слънце – то е като живота. Живот с музика и в рими, за който е важно да има Утре.

Кои са Мариела и Цветелин?

М.Н.: Ние сме семейство, според американските закони и не сме такова според българските. Сега съвсем скоро, навършихме 10 години, откакто се събрахме в Ню Йорк и там се оженихме. Венчани сме в българската църква в Ню Йорк, но бракът ни не е оторизиран в България, затова сме с различни фамилии.

Ц.А: Тя е моята съпруга, моя половинка във всичко – в семейството, в бизнеса. Ние сме две половинки събрани в едно цяло. Защото тя ме допълва откъм мениджъмънт, текстове, PR, а пък аз съм просто по-популярното лице. 

Как станахте част от кампанията на фондацията „Утре за Всеки”?

М.Н: С Нина Хаджийска, председател на фондацията, се познаваме отдавна и добре познаваме работата им. Често сме обсъждали и проблемите по темата.

Ц.А: Скоро получихме покана да се включим и ние в кампанията им за събиране на средства  за изграждане на Дневен център за профилактика и рехабилитация на засегнатите от диагнозата – „Рак на млечната жлеза”.

М.Н: Те ще представят новите лица на кампанията, ние се отзовахме, без никакво колебание, без да имаме пострадал в семейството ни, но това вече се превръща в проблем на обществото. Човек трябва да е полезен с каквото може и както може, това е наш човешки дълг.

Как смятате по-активно да участвате в кампанията?

М.Н: Това, което сме поели като ангажимент е на всички обществени мероприятия и медийни изяви, да се анонсира за кампанията, за всичко свързано с фондацията и тяхната работа. Предстои ми представяне на моята първа книга – „Ангелизация”, където също ще говорим за проблема и за нашия избор да застанем зад тази кампания. Така ще бъде с представянето и на клиповете на Цецо.

Ц.А: Ще се включим в благотворителни концерти, сега предстои един в Борисовата градина. Ще направим всичко, което можем. Важно е да се развиват нещата във времето.

Самата кампания и всичко, свързано с нея, какви емоции предизвикват във Вас?

М.Н: Съпричастност. Понякога и гняв, към всички, които не правим необходимото, за да се предпазим от подобни проблеми. Липсата на здравна култура, липсата на превенция, всичко това ни води до тежката диагноза, а понякога и фатален край. Трябва да се говори за проблемите, трябва да има хора, които от време на време да раздрънкват камбаната и все повече хора да я чуват и да реагират.

Ц.А: Аз лично, като един убеден християнин, моята лична емоция към тези хора е да не се държа с тях като към хора с проблем, за да може те да не се чувстват по-различни, да не се чувстват болни. Ще им пусна госпъл песни на Елвис, много малко хора знаят, че той има три Грами-награди за госпъл албуми, които на мен винаги са ми помагали в трудни моменти, те ме възнасят. Бих ги използвал като терапия.

Каква, според Вас е причината за болезнената статистика в България, за всички болни и пострадали семейства?

Ц.А: Липсата на доверие в държавата, във всички инстанции, от които зависиш. Понякога имаш пълно основание да нямаш доверие. Всъщност всичко започва от липсата на доверие между хората. Всеки се е затворил вътре в себе си. Хората не се усмихват, не си говорят. Има случаи, в които вече се пробужда някакво гражданско общество, хората се пробуждат, когато имат кауза. Започват да разчитат на себе си, а не на държавата за съжаление.

М.Н: Държавата се е абдикирала от всички социални проблеми.

Как ще мотивирате хората, на които предстои да се върнат към пълноценен живот?

Ц.А: Чисто човешки,  искам да им кажа, да не се затварят,  че на тях им е даден „втори шанс” от Бога и те са спасени, защото имат все още какво да направят. Те трабва да бъдат още по-мотивирани да живеят. Ти си получил втори шанс и трябва да бъдеш още по-взискателен към това какво правиш. Да са по-добри във всичко.

М.Н: Ще допълня само, че всички трябва да сме по-добри към себе си и към всички около нас. Да живеем истински.  

А, аз ще добавя част от поемата „Инвалиди” от книгата „Ангелизация” на Мариела, с надежда тези думи да бъдат нашата камбана, която да ни пробуди за едно по-добро утре......с музика и в рими –

  „Инвалиди сме последна степен

с осакатени души!

Не умеем себе си да обичаме,

камо ли другите...

Слагаме клеймо на всички, които

не са като нас!.........”